фаянсови плочки

Софисти – първите учители по професии; мъдрец, изобретател в мисълта. Появяват се в древна Атина поради необходимостта младежите  фаянсови плочки да заемат надежден пост в държавата. Първите софисти са по демократични – обучавали са безплатно, а по – късно превръщат дейността в доходна професия (срещу заплащане)

Отношение на софистите – субективисти по отношение на фаянсови плочки познанието

Религия – скептици – „Аз не знам нищо за боговете, дори дали те съществуват“

Морал – субективисти – субекта определя, кое е добро и кое не

Няма обективни и вечни морални норми.

Създатели са на ТРИВИУМ и КВАДРИВИУМ (7-те свободни изкуства)

Фаянсови плочки

Не е ли обречен ана неуспех самият опит на обяснение? Въпрос, на които Димитриева дава отговор , пораждащ размисли за предназначението  на изкуствоведското познание и на познанието изобщо. Човек прави опити да обяснява и даже ако обясненията се оказват неизменно по-бедни от самите явление, към които са насочени, той  предприема отново и отново  такива опити. За ключението на Димитриева е отново въпрос а не обяснение: “Много неща в прозведенията на фаянсови плочки  са “ неразбираеми” тоест  не се поддават на рационално обяснение, много неща и отблъскват художественото чувство, привикнало да търси в изкуството омиротворяваща  красота. Всичко това е вярно, но нима веч се е установило царството на разума и хармонията в действителността  на съвременния свят? Нима тя навсякъде и във всичко е “разбираема”? И нима изкуството е разновидност на транквилантите?

    Изобщо можем ли да общуваме с произведенията на изкуството от различни исторически периоди, в състояние е ли сме- не те, а ние- да бъдем страна в общуването с тях? А. Марло  смята, че всеки от нас има един и въображаем  музей от оригинали, репродукции и вещи, с които общува. Извън него ние не можем да навлезем в света на изкуството- той е свт на мълчанието. Чуваме отделни негови гласове, гласове на мълчанието, но той остава недостъпен за нас и единствено някои негови сегменти, към които сме чувствителни, стават разбираеми. Същата идея подържа фаянсови плочки  в “ Тунелът”. Не случайно неговият герой е художник, обзет от силни чувства към една непозната жена-единствената, която е разбрала смисъла на неговата картина, приближила се към  неговия тъмен и безлюден “тунел” и е надникнала в него.

    Именно съмнението в  невъзможността  да разберем историята на изкуството е може би едно от доказателствата  за силата на комуникативните  фаянсови плочки възможности на изкуството  изобщо. Там където всичко е възможно и нищо не е неочаквано, спира всякаква комуникация, пише Е. Гомбрих. Историята на изкуството и съвременността съдържа примери за крайната активност  а образа като обективна даденост фаянсови плочки , предлагаща комуникативност и примери за пределна сдържаност , чрез която образа се дистанцира от зрителя. Произведението може да остане в рамките на опосредсваното  фаянсови плочки общуване на художника със самия себе си, дори да постави бариери пред пряка комуникативност. Ю. Лотман формулира тъй наречения информационен парадокс на коничносто изкуство, в което увеличаването на художествената информация става не за сметка на съобщението, а за сметка на получателя.Получателя на съобщението във фолклорното  изкуство  е само поставен в благоприятни условия  да се вслуша в самия себе си.  Лотман пише за два типа комуникации: